История на България

Първо българско царство

През 632 година със създаването на Велика България са сложени основите на българската

държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунава и се заселва през 679 в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г, чрез който Аспарухова България е призната от Византия.

 По времето на Крум (803 — 814) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират изпадналия в криза Аварския хаганат. По времето на Крум се създават и първите български писани закони. За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изгражадане на цялостна административно-териториална система /комитати/ при управлението на Омуртаг с управители /комити/ назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.Княз Борис I (852 — 889) покръства българите през 864 г. Той основава и първата българска книжовна школа — Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година глаголица се въвежда като официална азбука. При цар Симеон I (893 — 927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на северозапад — до р. Тиса обхващайки Карпатският планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от Плиска в Преслав.При Св. цар Петър I Български и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици и разпространението на богомилството. През 971 г. Киевска Рус завзема Източна България и столицата Преслав, а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. последните крепости на държавата биват завладяни от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.

Второ българско царство

Втората българска държава (1185-1396), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.

През годините 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.

Годините между 1241-80 г. са белязани от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. През 1299 г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор Чака. Теодор Светослав (1300-1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван Александър: Търновското царство — на Иван Шишман и Видинското царство — на Иван Срацимир. Видинското Царство или Видинска България става васална на Османската империя през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. Българската държава просъществува като Видинско царство чак до 1422 г. когато и последният Български Цар Константин II Асен — единствения син на Иван Срацимир е прогонен в Белград където умира през 1422 г. Окончателно Османската империя покорява Българските земи през 1422 г. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.

Османско владичество 

Васил Левски

По време на османското владичество българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация, аристокрацията е елиминирана, българската култура e унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.
15 век е белязан от действията на Константин II Асен, Въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди — това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 година е заловен и първият хайдутин — Радич, действал в Софийско. Между 16 и 17 в. избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя - Търновско (1598), Чипровско (1688) и Карпошово въстание (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.

През 18 век започва период на икономическо и културно развитие — това е българското Възраждане, чието начало е дадено от Св. Паисий Хилендарски с написването на История славянобългарска през 1762 година. Започват да се водят борби за независимост на три нива

Любен Каравелов

— просветно, религиозно и политическо.Макар и първите училища в България — килийните, да се появяват още през 15 век, техният брой рязко се увеличава през 18-ти и 19-ти векПрез 1824 година е издаден и т.нар. Рибен буквар, който е първият български учебник сенциклопедичен характер. В религиозен план, на 3 април 1860 Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на 27 февруари 1870 султанът издава ферман за учредяването на самостоятелна Българска екзархия,По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина, които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и 78 възниква

Христо Ботев

организирано национално освободително движение — Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет; ЛюбенКаравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания, последното организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. На 12 април 1877 избухва Руско-турската освободителна война, като бойните действия продължават до 19 януари 1878. На 3 март 1878 със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

Княжество България и Царство България  

Малко след освобождението, на 1 юли 1878 е подписан Берлинският договор, който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България,със столица София Източна Румелия със столица Пловдив Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Южното Поморавие — на Сърбия През 1879 се провежда Учредителното събрание и се приема първата конституция — Търновската. За български княз е избран Александър I БатенбергОще в първите си години княжеството полага усилия поне частично да обедини българските територии — 6 септември 1885 г. е обявено Съединението с Източна Румелия. Последвалата Сръбско-българска война е първата от серия войни, в които България бива въвлечена до 1945 година. В края на 19 век започва и активната борба за освобождение на Македония, белязана от създаването на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от

Гоце Делчев през 1893, организирала Илинденско-Преображенското въстание през 1903.
С официалното обявяване на независимостта си на 22 септември 1908 България става царство, а княз Фердинанд I се титулува като цар.Между 1912 и 1919 страната бива въвлечена в три последователни войни — Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918). Загубата в Междусъюзническата довежда до Първа национална катастрофа, а в световната война — до Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III.В последвалите години цари политическа нестабилност — през 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски и на власт идва Александър Цанков.През 1940 по Крайовската спогодба, Южна Добруджа е възвърната на България, а година по-късно България се включва във Втората световна война (1941-1943) на страната на Оста.В хода на войната се формира националния комитет на Отечествения фронт, обединяващ политически групировки предимно с комунистически възгледи. След смъртта на цар Борис през 1944 на власт идват регенти, но на 5 септември СССР обявява война на България, и 4 дни по-късно управлението е поето от правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев. До 1945 България участва в заключителния етап на войната като част от Антихитлеритската коалиция.

Народна република България

 След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП и начело с Георги Димитров (1946-1949). По време на управлението на Вълко Червенков (1950-1956) е отбелязан значителен ръст в консумацията на хранителни стоки, стандарта на живот и средното заплащанекато в същото време се провеждат политически чистки, налага се цензура и се провежда изолационистка външна политика, десетки хиляди българи са изпратени в концентрационни лагериБългариястава член на ООН на 14 декември 1955.Тодор Живков (1956-89) управлява България като генерален секретар на ЦК на БКП, а от 1971 година — и като председател на Държавния съвет. От една страна, управлението му се характеризира с утвърждаване на авторитаризма и копиране на съветската външна и вътрешна политика, а Живков се превръща в най-дълго управлявалият политик от Източния блок.От друга страна, това е период на безпрецедентна политическа и социална стабилност за България.През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България.През 1968 година Българската народна армия се включва в прекратяването на Пражката пролет. През 1979 година в Космоса полита първият българин — Георги Иванов. Към средата на 1980-те години обаче НРБ започва да изпитва сериозни икономически проблеми, като висока инфлация, задлъжнялост и неконкурентноспособност, които заедно с редица социални промени довеждат до падане на социалистическия режим през 1989 година.

Република България

През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и с първите парламентарни (като република) и президентски избори през 1990 г. се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна
икономика. Официално на 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана на Република България. България става член на НАТО на 2 април 2004 г. и член на ЕС на 1 януари 2007 г.

 Източници на информация: http://bg.wikipedia.org/wiki/

2 by Ralica Anastasova